РИЧАРД ЧИЗМАР

Гробищен танц

НАЧАЛОТО:
- „Гробищен танц“ е сред първите ми авторски разкази и вторият, който продадох. Само че списанието, за което беше предназначен, фалира, преди да го публикува. Същата съдба сполетя и второто. И третото. Взех да си мисля, че разказът е урочасан.
Всички редактори, които първоначално изявиха желание да публикуват разказа, коментираха надълго и нашироко необичайното му заглавие. Откровено казано, понякога ме глождеше тревожното подозрение, че се опитват учтиво да ми кажат следното: „Заглавието е по-сполучливо от самия разказ.“ Като се замисля сега, може и да са имали право.
Когато настъпи моментът да назова новоизлюпеното си списание, си спомних как те се прехласваха по заглавието „Гробищен танц“ и нарекох списанието точно така. Никога не съжалих за решението си… въпреки особените погледи, които ми хвърлят в банката и в местния клон на „ФедЕкс“. Разказът е сравнително кратък – етюд върху настроение и атмосфера, създаден от страничен наблюдател, ставащ свидетел на пропадането на един човек в бездната на вманиачаването и лудостта.

ИДЕЯТА:
- Когато с приятелите ми бяхме девет-десетгодишни, вярвахме, че гробището оживява, след като слънцето залезе и нощните сенки пуснат дългите си пипала. Не, не оживяват разлагащите се трупове, а самото гробище… и то е диханието на мъртвите.

Повече подробности: cemeterydance.com