РАМЗИ КЕМБЪЛ

Придружителят

НАЧАЛОТО:
- „Придружителят“ е сред малкото мои разкази, за които ми се струваше по-важно да бъде написан, отколкото разбран. И като автор, и като читател на чужди творби смятам, че загадките са далеч по-интересни от разбулването им. Мисля, че настоящият разказ е за живота след смъртта, където ни дебнат страховете от детинството ни. Всъщност съм убеден, че във всеки от нас още живее някогашното изплашено дете, макар да се опитваме да скрием този факт.

ИДЕЯТА:
- Изминаха няколко години, докато разказът се оформи в съзнанието ми. На 30 юни 1969 ми хрумна идея, свързана с изоставен увеселителен парк в Ню Брайтън – градче край реката, отвъд която е Ливърпул, - и нахвърлях няколко записки. На този етап главната героиня е „момиче, което по принцип се страхува от хората“. Увеселителният парк още работи, но повечето атракциони са затворени, само на прозорчетата на няколко каси белеят лица, сякаш направени чрез папие маше. След две години в главата ми се завъртяха мисли за призрачен влак (пак в този парк), обаче бяха доста разхвърляни – всъщност през същата година ги обединих в нов, различен разказ. На 13-ти септември 1973 изписах цяла страница с бележки за „Придружителят“, включително вариант за последното изречение и за среща с гадателка, който ми беше хрумнал преди, но не бях използвал. На 14-ти ме осени идея за последното пътуване на Стоун, а през следващите дни нахвърлях още няколко – тъкмо тогава стигнах до заключението, че вече наистина пиша разказа. И го завърших на един дъх, щом Стоун тръгна към запустелия увеселителен парк.

Повече на: ramseycampbell.com